окуражи

Речник на българския език

1. окуражи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

окуражи е производна форма на окуража (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. окуражи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

окуражи е производна форма на окуража (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. окуражи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

окуражи е производна форма на окуража (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. окуражи — повелително наклонение, ед. ч.

окуражи е производна форма на окуража (повелително наклонение, ед. ч.).