окуражавал си

Речник на българския език

1. окуражавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

окуражавал си е производна форма на окуражавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. окуражавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

окуражавал си е производна форма на окуражавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. окуражавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

окуражавал си е производна форма на окуражавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).