окуражавал е

Речник на българския език

1. окуражавал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окуражавал е е производна форма на окуражавам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окуражавал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окуражавал е е производна форма на окуражавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. окуражавал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окуражавал е е производна форма на окуражавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).