окуражавало

Речник на българския език

1. окуражавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окуражавало е производна форма на окуражавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окуражавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окуражавало е производна форма на окуражавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. окуражавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

окуражавало е производна форма на окуражавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. окуражавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

окуражавало е производна форма на окуражавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).