окуражавали

Речник на българския език

1. окуражавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

окуражавали е производна форма на окуражавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. окуражавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

окуражавали е производна форма на окуражавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. окуражавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

окуражавали е производна форма на окуражавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. окуражавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

окуражавали е производна форма на окуражавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).