окуражавал

Речник на българския език

1. окуражавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окуражавал е производна форма на окуражавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окуражавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окуражавал е производна форма на окуражавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. окуражавал — мин. деят. св. прич. м. р.

окуражавал е производна форма на окуражавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. окуражавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

окуражавал е производна форма на окуражавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).