окупирало

Речник на българския език

1. окупирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окупирало е производна форма на окупирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окупирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окупирало е производна форма на окупирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. окупирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

окупирало е производна форма на окупирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. окупирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

окупирало е производна форма на окупирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).