окупатор

Речник на българския език

окупа̀тор съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. окупа̀тори, м. Човек или група хора, които извършват окупация или държат под окупация.

Грешни изписвания (7)

  • окопатор
  • окопатур
  • окупатур
  • укопатор
  • укопатур
  • укупатор
  • укупатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. оку-па-тор
непълен член оку-па-то-ра
пълен член оку-па-то-рът
мн.ч. оку-па-то-ри
членувано оку-па-то-ри-те
бройна форма оку-па-то-ри
звателна форма оку-па-то-ре