окумвала

Речник на българския език

1. окумвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окумвала е производна форма на окумвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. окумвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окумвала е производна форма на окумвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. окумвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

окумвала е производна форма на окумвам се (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. окумвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

окумвала е производна форма на окумвам се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).