окумвал

Речник на българския език

1. окумвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окумвал е производна форма на окумвам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окумвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окумвал е производна форма на окумвам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. окумвал — мин. деят. св. прич. м. р.

окумвал е производна форма на окумвам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. окумвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

окумвал е производна форма на окумвам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).