оксидирало

Речник на българския език

1. оксидирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оксидирало е производна форма на оксидирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оксидирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оксидирало е производна форма на оксидирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. оксидирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

оксидирало е производна форма на оксидирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. оксидирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

оксидирало е производна форма на оксидирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).