оксидирал

Речник на българския език

1. оксидирал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оксидирал е производна форма на оксидирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оксидирал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оксидирал е производна форма на оксидирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оксидирал — мин. деят. св. прич. м. р.

оксидирал е производна форма на оксидирам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. оксидирал — мин. деят. несв. прич. м. р.

оксидирал е производна форма на оксидирам (мин. деят. несв. прич. м. р.).