окръжил е

Речник на българския език

1. окръжил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окръжил е е производна форма на окръжа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окръжил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окръжил е е производна форма на окръжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).