окръжил

Речник на българския език

1. окръжил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окръжил е производна форма на окръжа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окръжил — мин. деят. св. прич. м. р.

окръжил е производна форма на окръжа (мин. деят. св. прич. м. р.).