окотил

Речник на българския език

1. окотил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окотил е производна форма на окотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окотил — мин. деят. св. прич. м. р.

окотил е производна форма на окотя (мин. деят. св. прич. м. р.).