окотели

Речник на българския език

1. окотели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

окотели е производна форма на окотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. окотели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

окотели е производна форма на окотя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).