окотела

Речник на българския език

1. окотела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окотела е производна форма на окотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. окотела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

окотела е производна форма на окотя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).