окотел

Речник на българския език

1. окотел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окотел е производна форма на окотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окотел — мин. деят. несв. прич. м. р.

окотел е производна форма на окотя (мин. деят. несв. прич. м. р.).