окосило

Речник на българския език

1. окосило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окосило е производна форма на окося (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окосило — мин. деят. св. прич. ср. р.

окосило е производна форма на окося (мин. деят. св. прич. ср. р.).