окосил

Речник на българския език

1. окосил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окосил е производна форма на окося (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окосил — мин. деят. св. прич. м. р.

окосил е производна форма на окося (мин. деят. св. прич. м. р.).