окопитил съм

Речник на българския език

1. окопитил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

окопитил съм е производна форма на окопитя се (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. окопитил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

окопитил съм е производна форма на окопитя се (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).