окопитило е

Речник на българския език

1. окопитило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окопитило е е производна форма на окопитя се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окопитило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окопитило е е производна форма на окопитя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).