окопитил

Речник на българския език

1. окопитил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окопитил е производна форма на окопитя се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окопитил — мин. деят. св. прич. м. р.

окопитил е производна форма на окопитя се (мин. деят. св. прич. м. р.).