окопити

Речник на българския език

1. окопити — сег. вр., 3 л., ед. ч.

окопити е производна форма на окопитя се (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. окопити — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

окопити е производна форма на окопитя се (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. окопити — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

окопити е производна форма на окопитя се (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. окопити — повелително наклонение, ед. ч.

окопити е производна форма на окопитя се (повелително наклонение, ед. ч.).