окопитеше

Речник на българския език

1. окопитеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

окопитеше е производна форма на окопитя се (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. окопитеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

окопитеше е производна форма на окопитя се (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).