окопитело

Речник на българския език

1. окопитело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окопитело е производна форма на окопитя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окопитело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

окопитело е производна форма на окопитя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).