окопители

Речник на българския език

1. окопители — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

окопители е производна форма на окопитя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. окопители — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

окопители е производна форма на окопитя се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).