окопитела

Речник на българския език

1. окопитела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

окопитела е производна форма на окопитя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. окопитела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

окопитела е производна форма на окопитя се (мин. деят. несв. прич. ж. р.).