окопител

Речник на българския език

1. окопител — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окопител е производна форма на окопитя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окопител — мин. деят. несв. прич. м. р.

окопител е производна форма на окопитя се (мин. деят. несв. прич. м. р.).