окончавания

Речник на българския език

1. окончавания — мн. ч.

окончавания е производна форма на окончаване (мн. ч.).

2. окончавания — мин. страд. прич. м. р. непълен член

окончавания е производна форма на окончавам (мин. страд. прич. м. р. непълен член).