окончавал си

Речник на българския език

1. окончавал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

окончавал си е производна форма на окончавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. окончавал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

окончавал си е производна форма на окончавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. окончавал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

окончавал си е производна форма на окончавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).