окончавало

Речник на българския език

1. окончавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окончавало е производна форма на окончавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. окончавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

окончавало е производна форма на окончавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. окончавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

окончавало е производна форма на окончавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. окончавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

окончавало е производна форма на окончавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).