окончавал

Речник на българския език

1. окончавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окончавал е производна форма на окончавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. окончавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

окончавал е производна форма на окончавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. окончавал — мин. деят. св. прич. м. р.

окончавал е производна форма на окончавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. окончавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

окончавал е производна форма на окончавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).