окончава

Речник на българския език

1. окончава — сег. вр., 3 л., ед. ч.

окончава е производна форма на окончавам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. окончава — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

окончава е производна форма на окончавам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. окончава — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

окончава е производна форма на окончавам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).