ококорил си

Речник на българския език

1. ококорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ококорил си е производна форма на ококоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. ококорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ококорил си е производна форма на ококоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).