ококорил е

Речник на българския език

1. ококорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ококорил е е производна форма на ококоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ококорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ококорил е е производна форма на ококоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).