ококорила е

Речник на българския език

1. ококорила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ококорила е е производна форма на ококоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. ококорила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

ококорила е е производна форма на ококоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).