ококори

Речник на българския език

1. ококори — сег. вр., 3 л., ед. ч.

ококори е производна форма на ококоря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. ококори — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

ококори е производна форма на ококоря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. ококори — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

ококори е производна форма на ококоря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. ококори — повелително наклонение, ед. ч.

ококори е производна форма на ококоря (повелително наклонение, ед. ч.).