ококорваха

Речник на българския език

1. ококорваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

ококорваха е производна форма на ококорвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. ококорваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

ококорваха е производна форма на ококорвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).