окозили

Речник на българския език

1. окозили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

окозили е производна форма на окозя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. окозили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

окозили е производна форма на окозя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).