окозели

Речник на българския език

1. окозели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

окозели е производна форма на окозя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. окозели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

окозели е производна форма на окозя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).