оковял

Речник на българския език

1. оковял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оковял е производна форма на окова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оковял — мин. деят. несв. прич. м. р.

оковял е производна форма на окова (мин. деят. несв. прич. м. р.).