оковели

Речник на българския език

1. оковели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

оковели е производна форма на окова (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оковели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

оковели е производна форма на окова (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).