оковало

Речник на българския език

1. оковало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

оковало е производна форма на окова (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. оковало — мин. деят. св. прич. ср. р.

оковало е производна форма на окова (мин. деят. св. прич. ср. р.).