оковала

Речник на българския език

1. оковала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оковала е производна форма на окова (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оковала — мин. деят. св. прич. ж. р.

оковала е производна форма на окова (мин. деят. св. прич. ж. р.).