оковал

Речник на българския език

1. оковал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оковал е производна форма на окова (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оковал — мин. деят. св. прич. м. р.

оковал е производна форма на окова (мин. деят. св. прич. м. р.).