оковаваха

Речник на българския език

1. оковаваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

оковаваха е производна форма на оковавам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оковаваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

оковаваха е производна форма на оковавам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).