оковавали

Речник на българския език

1. оковавали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

оковавали е производна форма на оковавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оковавали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

оковавали е производна форма на оковавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. оковавали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

оковавали е производна форма на оковавам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. оковавали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

оковавали е производна форма на оковавам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).