оковавала

Речник на българския език

1. оковавала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оковавала е производна форма на оковавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. оковавала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

оковавала е производна форма на оковавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. оковавала — мин. деят. св. прич. ж. р.

оковавала е производна форма на оковавам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. оковавала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

оковавала е производна форма на оковавам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).