оковавал

Речник на българския език

1. оковавал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оковавал е производна форма на оковавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. оковавал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

оковавал е производна форма на оковавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. оковавал — мин. деят. св. прич. м. р.

оковавал е производна форма на оковавам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. оковавал — мин. деят. несв. прич. м. р.

оковавал е производна форма на оковавам (мин. деят. несв. прич. м. р.).